proba
Psyhea
На теб..
Всичко което си..
И радост и мъка..
И всичко което не можеш да бъдеш..
Забрава,разлъка..
И любов и омраза
Смърт,възкресение..
Дива любовна зараза,
безумно човешко падение
На Теб,моя фалшива любов,
която измамно съня ми отнесе,
На Теб,мой злокобен покров,
що в Душата ми само разруха донесе..
Да създаваш живот,а после да бягаш..
Спокоен, дори да нехаеш..
Вечер в блажество да лягаш..
За своята плът,да не искаш да знаеш..
Но защо,страхливецо жалък,безумни..
покоя душевен с цената на детските сълзи градиш?
Та не знаеш ли,о,ти, слабоумни!
Че от сълзите детски,пожарища лумват?
А Господ с Потопи гаси ги?
29.01.2015
И отново на Теб..
Години те търсих,Теб моя Любов,
жадна за ласки,за радост,за смях..
Безрасъдно се хвърлях в живота суров,
За страсти безумни,напразно копнях..
Дълго се лутах сред пусти Души..
в облаци дим,очите си скривах..
О,млъкни ти сърце,просто млъкни!
В поредната чаша лика му издирвах!
В пороци удавена..Ранена душа..
Поругана и смазана,
от бездушни,оловни крака..
Не разбра ли как си измамена,
и колко пъти оставаш сама...
Не разбра ли глупачке,любов не се търси!
Тя се създава!..
От нищото..Просто така.
Не в другия обич да просиш,
а обич сама да раздаваш.
Обич за други да носиш
и обич от теб да изгрява..
Молитва
посвещава се на Татко
За тебе Боже,скитам
из пътища и друми...
Молитвите в звезди оплитам,
звездите в думи..
Кажи ми Боже,неясния копнеж в гърдите,
с какво да утоля?
Вярата във Теб Единния,
как,с какво да заздравя?
Че са много,мили Боже,
пукнатините във Душата..
Клетница окаяна,не може
изход да намери от тъмата.
Че уж в Душата си те нося,
ала и в Душата си не те намирам..
Уж свидна рожба Твоя съм,не просто босяк..
Ала сиротен,ден след ден умирам.
Защо,защо,Ти мили Боже,
тъй мрачен и далечен ми стоиш?
И защо в сърцата ни любов не бива и не може..
А ти си непробуден, още спиш?
И какво да сторя,мили Боже,
та от сън дълбок да ги пробудя?
И с какво ли биле да прекадя туй човешко ложе,
та кошмарите му да прокудя?
Със какъв мехлем ли на душите,
раните им да лекувам?
Та да мине,да прогледнем сите..
И Единен да те видим-Съществуваш!
Ще кажеш,знам-С Любов да го направя!
Ала любовта какво е?Туй самият Аз не зная..
Та за туй Те Тебе, моля,Боже!
Припомни ми,помогни ми пак да я позная..
Прегърни ме силно,никога не ме изпускай,Боже.
Тъй щото и да падна,винаги да зная..
Че не орисия злокобна Душата ми гложе,
А от Тебе паднал съм!От Рая..
И тогава мили Боже, .
без страх,без гняв,Аз сам..
в ръцете твои Себе ще положа.
защото припознал съм Те и вече знам..
Щом отново с Твоята Любов ме озариш,
и в страстите човешки отново да пропадна,
на своите криле Ти Боже,щом ще ме крепиш,
,
ще знам,че всъщност жив съм,а не паднал!
Psyhea 31.08.2014
****************************
Път
Щом по пътя вървиш,то ще падаш и ставаш.
И ще тръгваш напред..
Ще залиташ встрани..
А той,пътят безкраен се шири пред теб,
и нямаш избор,освен да вървиш..
Да поискаш,може да спреш...
В лъжовна сянка да се подслониш.
Но не оставай ти дълго в стоеж..
Пътят е път..За да се върви.
И ако менгемето житейско,
стегне душата в обръчи здрави,
ти не обръщай внимание,
много не страдай..
И ако от болка скован си,
то нека..И туй е награда.
Че мнозина са звани,а малцина призвани,
в таз Вселенска наслада!
********************************
Сломена
Аз не исках да бъда родена
Аз не исках да бъда жена,
Аз не исках от бури да бъда сломена,
но тя..Душата така пожела..
И боли,и боли..И боли..
И сякаш спиране няма..
За да се с болката слееш в едно,
а с тъгата да станеш,приятелка пряма.
И боли,и боли..И боли..
Зарад идеи угаснали,мъртва жарава..
Зарад надеждите тайни за магически дни,
Зарад илюзии срутени в злокобна забрава..
И заради всички разбити мечти.
Ежедневно умирам.
По-малко.На парчета.
Уж смисъл в битието намирам,
уж смисъл в орисията клета...
А Душата,разпилени късове злато
Потъмняло..без никакъв блясък
Мъртва в човешки одежди,
ала жива в агонизиращ крясък
Че не я убиват клетви и закани.
Ни люти ругатни..
Не я убиват ни нагани,
ни пистолет,ни шпага,ни стрели..
Погубвана от реалността студена,
и от изтръгнатите и мечти,
от завист,безчовечие,докрай сломена.
И сякаш куха,празна..,но крещи!
******************************************
Омраза
Тя те връхлита внезапно..
С неочакван замах.
И помита те целия..
прави те пепел и прах.
И не знаеш,защо?
И не знаеш кога..
Причинена от нищо,
но в сърцето боде.
Тя е болест коварна,
болест без лек..
Тя е сила кошмарна
що съсипва човек..
И няма,няма разлъка
с таз болест отровна.
Дорде не изтлееш от мъка,
ще я чувстваш съдбовна.
А той лекът..
Стеаен е във теб,през цялото време
Но сам избира човекът
и съдбата и своето бреме.
.
**********************
Жива
В любов съм зачената
в екстаз ще умра.
Моят татко е вятъра,
моя майка - нощта.
Снагата ми -дива стихия..
Сърцето-безплътна мечта..
Не,не ме търсете във времето.
Аз съм само искра.
За миг мога да лумна,
в пожарища диви дори горя..
Емоции,страсти и чувства безумни,
Душата ми нека тъкат..
Нека Човек съм,макар и за кратко.
И в агония зърна белия свят..
Само така крила ще пораснат..
И само така пак ще летя..
.
*********************
Има поверие за белите лебеди,
че от всички най-верни били..
Казват,тях скръбта го стопявала
като сняг във кристални води.
Обичали само веднъж във живота..
Със силна и страстна любов
Обичали те до мига
във който смъртта не ги раздели.
И дори и тогава,във своята болка
преплитали нежно глави,
и чакали,чакали те,
докато смъртта не ги раздели
София 1992