На Другите
Заглъхнал стон..Потиснат вик..
Думи неизречени.. Мисли неизказани..
Замряло време във изтръпнал миг..
Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.
Съществувам! За да Ви има..
О,горко ми!!!
И прокуден и блажен Съм..
И наказан и възнаграден..
Да живея тук сега.Да дишам.
В сърцата Ваши,вечно да туптя..
Де ме усещате понякога като въздишка,
а понякога като отронена сълза.
Да Ви обичам,да Ви мразя..
Да Ви презирам и боготворя..
Че с нозете си, не друг,а Себе газя
И не другиму,а Себе си благодаря..
Така да бъде..Нека!
Избрах го в сетния си час..
Дори и него Вам обрекох,
Че другите,това съм Аз!
Откривайки Ви, Себе си откривах.
Във всеки чужд,Аз виждах мен.
И не друг,а само Аз погивах
На илюзията страшна в плен.
Залутан в своите въжделения...
Изгубвах Себе-то на много пъти..
Потънал в мрак и съжаление.
Не виждах изход във ума си.
Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..
Ту пък ,колебелив като живота..
Надсмиващ се над собствената суета..
И надсмял над всеобщата Голгота..
И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря..
И всичко туй на Себе си мълвя..
Затворникът не ще да види пак Простора,
и няма да прегърне свойта свобода!
Докато Сам не почне да зазижда
духът сред каменни стени,
не ще да чува и не ще да вижда
И глухи..Слепи,ще са неговите дни.
Че тъй едничко можеш да узнаеш..
Кква е тайната. Къде заровен е Кивота?
И само туй е начин да познаеш,
и смисълът и пълнотата на живота.
Когато Сам във него приковеш се..
И доброволно му се отдадеш..
Когато Сам от всичко отречеш се..
И Сам на Себе си се предадеш!
И когато Себето във други разпознаеш...
И в страховете им,щом видиш своя страх
то ти на Себе,първо ще признаеш,
че страхът човешки,не е грях.
И ако в радостта на враговете си ликуваш..
Ако в болката им чужда плачеш..
Ако мигове безбройни скъташ..
Тогава знай,че си живял богато!
Но в капан ще паднеш безизходен..
Ще те на кръст разпънат,хиляди въпроси..
Защо като затворник си,а уж свободен?
И кой си ти?Какво си?
Там нейде имаше и свобода..
И сякаш трепет във Душата вкаменена..
Мъгляво бъдеще,неясен спомен..
И сякаш сън,от мястото където бе родена.
Напусто търсих Бога аз,
напусто време разпилявах..
Напразно чаках Неговият глас
и на празни думи се надявах.
Затуй сега затворникът говори..
Затуй безгласно Ви крещи.
Не Го търсете,във небивали покои!
Но потърсете Го във чуждите Души!!
Че Него дирех и издирвах..
В дар Нему, Себе си да принеса..
И скитах и не го намирах..
Но търсейки Го мисъл в мен назря..
Живота свой на Вас обрекох
И дадох му аз името Душа..
И в дар Себе си на Вас принесох,
наместо Богу дар да поднеса!.
И хвърлих се от Нищото,
и глух и сляп и ням..
Разкъсал собствената плът във Всичкото,
за да мога Ваша да създам.
Да бъда роб на всички Вас.
И пълновластен господар..
И лошия, опропастил живота Ви
И добрият,що го е спасил.
Да стана жертва...
Но да бъда и насилник.
Да бъда ваш палач ..
Но и да остана ваш закрилник.
Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие..
Да бъда всичко и да бъда нищо.
И прекрачил през предела на усилията,
да разбера ,че съм изчерпал всичко.
Едва тогаз безумецът ще проумее
мъдростта на миналите бъднини.
И може глупаво да се засмее..
Да отхвърли смисълът дори.
Но за сетен път,наивно ще опита,
Мига във Времето да застопори..
И за сетен път духът му ще отлита ..
И ще потъва в непознати дълбини.
Там дето в мрака приютени,
са всичките му срутени мечти.
Там дето тръпнат,за да бъдат възродени.
Там дето сам потули ги..Уви!
Но щом събудил се е в Майа..
Преминал е през толкова лъжи
Безумецът,тогава вече знае
И кой е Той,и Другите кои били.
И тъй достигнал края,
В Искрата,Себе разпознал,
разгърнатият Аз в безкрая,
на другите искра раздал.
Psyhea
Topic: На Другите
Не са намерени никакви материали.